tag:blogger.com,1999:blog-65027930277393433872012-02-16T02:36:02.462-08:00Besshttp://www.blogger.com/profile/01953406663012195887noreply@blogger.comBlogger21100tag:blogger.com,1999:blog-6502793027739343387.post-15608383118496421192007-11-09T01:14:00.000-08:002007-11-09T01:36:01.931-08:00Мъчеше ме неясно предчувствие. Недобро. И все пак го направих. Едно кликване и ето ме в колективните блогове. Различността ми си пасва с тях като камък с огледало. Дори когато в тях става дума за книги и четене.<br />Понеже чета. Откакто се помня. Преминавам през света наострила уши - да не би да пропусна някоя дума. Чета всичко - стени, лица, носени от вятъра послания. Разчитам сложните куфи на птиците в небето, йероглифите от разсипано мляко по масата, дългите фрази, оставяни от мъжки устни по тялото ми.<br />Четенето е занимание самотно. Дори да четем една и съща книга, пак не четем заедно. Така че как да пресека пропастта между "аз чета" и "за вас" по наяденото от съмнения многоточие? Не смея. Не искам.<br />Аз чета. Вие улавяте отблясъците, гмуркате се в алюзиите, намирате препратките. Аз не препоръчвам. Не дебатирам. Не отговарям на коментари.<br />Ако искате да ми говорите, четете ме.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/6502793027739343387-1560838311849642119?l=begot.blogspot.com' alt='' /></div>Besshttp://www.blogger.com/profile/01953406663012195887noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6502793027739343387.post-55880617354492690932007-11-07T05:15:00.000-08:002007-11-09T01:50:48.454-08:00То е много рано сутрин, преди да събудиш. Идва оня със списъка и почва: "Помниш ли като замъкна М. на оня купон - само защото знаеше, че Другият ще е там. Цяла вечер му шепна на ухото и танцува с него, а после се измъкна тихичко и се прибра. Същото и с Р. - само дето той беше прекалено умен, за да не забележи. Ами Л., дето си знаеше, че нищо няма да стане, но пък ти трябваше патньор за боулинг, и С., който..."<br /><br />Докато се въртиш под завивката и се мъчиш пак да заспиш - егати, пак се събуди в шест без петнайсет! как хората спят до обяд?! - малката пикла в теб вече е пропълзяла под масата и оттам крещи: "Ама вече не правя така!" Не че помага. Не че на оня със списъка му пука.<br /><br />Няма отърване. Пропълзяваш в другия край на леглото с надеждата за гушкане, може и двеминутен разговор с Чудото, така както си спи, и ако те гушне, веднага заспиваш - опростена. Небето нека се черви.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/6502793027739343387-5588061735449269093?l=begot.blogspot.com' alt='' /></div>Besshttp://www.blogger.com/profile/01953406663012195887noreply@blogger.com0